Ако не го намразите още от първата му книга, ще забележите, че разказваните от Пип Волант истории не претендират за високохудожествени произведения, а понякога дори вървят в разрез с онези естетически стойности, които сме свикнали да черпим от “мъдрата” Литература.

В “Чао!” той е далеч от “чистата” философия, а в предисловието към “Снимката” споделя с читателите си своите философски убеждения за стойностите в живота ни.

В “Тръни, дръни...” сам си признава: “...Пиша в стил, наподобяващ вкиснал компот от сатирична алегория, краен символизъм и егоцентричен екзистенциализъм!”

Дали е така – разберете сами!

Ако разберете!

Български Русский English Français