ФУРОР И ПАДЕНИЕ НА ИЗЛЕЗЛИТЕ ЗАГЛАВИЯ

 

ТЕЛЕШКИ ГНЕЗДА

За чернокож се облякох повече от отвратително: костюмът от 200$ цвят препикан графит, бяла копринена риза с кафява вратовръзка с петна от рибешка супа на раета. Обувките ми бяха демоде дори отпреди двадесет сезона, въпреки оригиналното съчетание на черното с тъмно-черното. С една дума - служебен адвокат!

Дърво!

Дърво и половина!

Обаче точно тази моя дървена половина държеше очите ми широко отворени и честни.

Готин съм.

Кажи речи си живея сам. От време на време идва за по-няколко дена приятелката ми Аби. Мулатка е, а срамните й устни и венците цвят узрял патладжан генетично подтвърждават нейната чудна арменска фамилия Птлджиян. С това нейното ”Сладурчо! Ще ти лапна топките!” е толкова африкански добричка, че чак сладникава като цялата руска литература начело с Толстой!

Набоков прави блестящо изключение.

Прочетете част от книгата ...

 

MAMKA

Скромно:

Още от самото заглавие авторът саркастично накълцва непоклатимата ни вяра в непорочните идеали. Обратната страна на свещеното понятие "майка" е представена повече от шокиращо, но е убийствено правдива.

Емоционално натоварваща и противоречива, лесна за четене, но трудна за смилане, тази книга няма да остави никого равнодушен. Ще усетите с душата си - ако имате такава де! - центрофужното развитие на сюжета с документално оформени чувства на образите, създадени на фона на войната.

Войната, която разголва класическо човешки качества: лицемерието, тъпотията и егоистичния негативизъм. Всеки от нас е участник в тази нескончаема битка, всеки иска да е генерал, но не и редник! Разберете сами, колко звездички има на пагоните ви, сложени от жената, дала ви живот.

"Да дойде Фелини!" - веднага ми светна след финалното изречение "Майката, майката!" - отвърна глухото ехо от женския рай!"

Прочетете част от книгата ...

 

Патриотични яйца

" – Оти си седнал тука като изтърван, ма Мирчо? - влезе в плевнята майка му, дребничка, прегърбена 50-годишна селянка с носия върху кльощавото си тяло. – Говедото же гебердяса прегракнало, а той, вижте го, се разхлажда на талигите! - говореше с неприязън, но доближавайки мъжа в каруцата, омекна и оглеждайки лицето и наведената му глава, вече искрено се притесни.

– Какво има, ма сине? Шо ти долага оня вагабонтин Доньо, га?

Мирослав вдигна писмото от земята и зачете на глас стандартния текст без интонация: "...вие, бившия коняр от 16-ти ескадрон.... сте поканен на среща на ветераните... в София на 14 юни..."
Жената избърса ръката си в престилката и погали сина си по косата. Запита го с мек упрек:

– Какво толкова пък е станало, ма Мирчо!? Ще идеш у Софията, ше се видите с бившите другари! То да се радваш, ма, пък ти се вароса целият!

– Да бе, да бе. Ше ода аз, ше ода! Дай да вечеряме, че коремът ми курка - с притеснен глас отговори на майка си младият мъж, все така гледайки в земята.

– Тумбака му уркал, бре?! Кравата ша се пръсне от млеко, па той рачи да плюска! Съвсем си се перкулясал, ма синко! Жeна ти трябва! Жeна! Нея да командориш софри да ти турга! Гаче бекярин ше умреш! - топлите майчински чувства се изпариха у жената толкова бързо, колкото..."

Изтеглете цялата книга

 

Кашка(wal)уел

“... - Предполагам, че ще ви заинтересува фактът, че днес преди работа изядох в закусвалнята “Булгаристар” две порции телешко шкембе алангле.

- Станете права, г-це Олдман, - изкомандва инспекторът и от раз смъкна полата на надигащата се девойка. После й смъкна бикините и накрая пъхна между краката й един памперс с размерите на детска възглавничка, който извади от жълта опаковка с едър надпис: “Строго стерилно!!!”

- Седнете, госпожице Олдман! – и й посочи количката зад нея, която шофираше един от подофицерите. - Кола 057 към вход “В23”! Бързо! – изрева командващият отряда за бързо реагиране в микрофона на мобилния си телефон. ...”

Изтеглете цялата книга

 

Снимката

“...Червените, като диви занзибарски летящи домати, очи на Желиновский уморено гледаха Кучката ЗеЗе, която вече от 7 часа и 28 минути си “стоеше седнала” (израз - апогей на филологичното дарование на един от балканските езици) на същото място, където я откри екипът на Клара. Младата жена до него бе заспала. Той реши да направи същото. Отиде до тоалетната на автопилот, автопилотично започна да уринира и в този момент чу гласа на Уили-Уили: “Полковник, полковник, тя изчезна!!!“.

Опикавайки гащите си, Желиновский хукна към стаята. Първо видя изцъкления поглед на Клара, завъртя се, зърна за малко изкривената от ужас гримаса на и.д.-то си, после корема му, и картината на монитора заподскача хаотично, докато не изчезна съвсем. ...”

Изтеглете цялата книга

 

Модо

"...Също се съобщава и за някакъв остров Ибати-и-Бати от Кирибати! Ето ти картите. - Той тръшна пред стъписания редник Хам една дебела, опърпана отвсякъде картонена папка. - Намираш този проклет остров и... - Въх Въх пак отпи глътка от шефското си мляко.

"Въххххххх! Ново задание, а?" - успя за секунда да мине светъл лъч през черната кариера на екскапитана Лу Хам. Млечния полковник обаче продължаваше в същия дух:

- Понеже ти си се занимавал с испанската следа, да ти таковам мамката, та следата от теб да не остане, следотърсача му със следотърсач! - Пак го удари на гняв, гръм и мълнии висшият полицейски служител.

- Намираш този остров на картата, свързваш се с кирибатските ни колеги и им пращаш описание на твоята испанка и запитване - да не би да е забелязана случайно покрай Ибати-и-Бати. Ясно ли ти е?..."

Изтеглете цялата книга

 

“Тръни, Дръни - дрън, дрън, дрън!”
(Българско название на оригиналната сага “Режисьорът”)

“... - Трудно ми е да импонирам на Вашата шеговитост, г-н Волант! По-добре ми кажете, самият Вие вярвате ли в предзнаменования и предусещания, разбирате ли символичните послания, отправени по Ваш адрес от приятели, от завистници?

- Не ме ен-те-ре-су-ват, прощавайте за пак шегата, никакви “пред...”-дата! Обидните намеци ги усещам веднага, но никога не си признавам, за да не изглеждам засегнат, защото тогава се унижавам до нивото на лицемерите, тръгнали да си мерят жалкия мозък с мен, най-великият символист в нашето семейство на виноделци! Ха-ха-ха!!!

- Днешният ни разговор никак не върви! Да Ви се обадя някой друг ден или как?
- Както желаете, госпожице! Просто няма да правя никакви коментари за тази книга. Тя е толкова откровена и честна, че чак ме е срам, че съм написал такава простотия!!! Ще си почакам да изродя нещо по-О-така интересно.

- “Докога?-га-га-га! Дрън, дрън, дрън! Бла, бла, бла!” - с този цитат приключвам нашата цитатна среща, господин Шутник! …”

Откъс от едно култово интервю на журналистката и преводачка Айрин Уиндскрийн с Пип Волант.

Изтеглете цялата книга

 

Чао

"- От надгробни храсти ли имаш нужда, мой? ми се сопна Саймън…
- Праща ме шерифът да му купя букет цъфнал канабис за шеснайсетия рожден ден на малката му дъщеря! - бе моето “Добро утро стари приятелю!”…”

Може би този диалог е първата ни среща с един ексцентричен, на места циничен, но положително завладяващ разказвач.

Именно разказвач, а не писател или философ, защото е страничен, егоцентрично-апатичен зрител, често ироничен воайор на човешките роли в един театър с различни жанрове, различни герои, различни декори, щото смята “живота такъв жесток и вулгарен спектакъл на живо”.

А сега остава да звучат странните думи “Чюс-чюс, лага мус…” – закана, благословия или злокобно заклинание, изречено от един странен човек, застанал до едно високо дърво, на ръба на една урва, на гърба на един конски мутант. Чао!
Засега.

Изтеглете цялата книга

 

Български Русский English Français